 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|||
 |
 |
 |
 |
|
 |
||||
 |
 |
|
Road Wars(Войната по пътищата)
Войната по пътищата... Днес това е може би най-лесната тема, на която някой може да седне да пише. Ясно е защо – всяко пускане на новините ни дава информация за поредните жертви. Притеснени, ние чакаме да разберем повече подробности само и само за да сме сигурни, че не е пострадал близък човек. И... толкова. Всичко останало вече не ни интересува. Една малка част все пак осъзнава, че нещо не е наред, но, типично по нашенски, приемаме, че вината е у някой друг. Истината е една и е твърде неприятна – за смъртта на пътя са виновни всички. Сутрин заемаме мястото си в своя автомобил само за да се превъпътим в ролята на екшън-герои минути по-късно. Наличието на автомобил е довело до неизлечими комплекси жителите на големия град. Един познат неслучайно казва по адрес на някои работещи в центъра на София водачи, че “и по нужда ходят с кола”. До какво довежда това? В софийското Сити всеки се опитва да си спести ходенето като паркира където му е удобно. В резултат на това тротоарите стават неизползваеми от пешеходците, а безугледното паркиране често запушва по-тесните улици. Това не причинява само задръствания, но и води до намалена видимост, която е сериозна предпоставка за инциденти. За да бъде щастието пълно, в задръстените улички е почти невъзможно преминаването на Бърза помощ или на други превозни средства, чието бързо преминаване е от особена важност. Тези „извънградски” методи на паркиране са знакови за една неприятна тенденция – водачите получават свидетелство за правоуправление значително преди реално да са в състояние да се оправят със ситуацията в центъра на един голям град. Подобни шофьори са изключително рискови, тъй като не винаги реагират адекватно в ситуации, непозволяващи грешка. Най-неприятното е, че те често не си дават сметка за опасностите, породени от скромния им опит и демонстрират наистина пренебрежително отношение към елементарните мерки за безопасност на пътя – каране с несъобразена скорост в населени места и особено около училища, засичане на други участници в движението, имащи предимство, неизползване на колан, консумация на алкохол над нормите преди шофиране и т.н. За тези шофьори(особено, когато идват от по-малък град) рисковото каране е предизвикателство без да съзнават, че рискуват не само своя, но и чужди животи. Желанието да си „цар на пътя” е характерно както за притежателите на скъпи и мощни автомобили, така и на водачите на тежкотоварни превозни средства. Първите си организират състезания през движението, застрашавайки изключително останалите участници в трафика, а вторите често се стремят да показват превъзходство буквално „изтиквайки” от пътя си леки коли, мотоциклетисти и колоездачи. Ситуацията е такава и по вина на управниците – пътната инфраструктура е в плачевно състояние и автомобилите се разпадат само от движението си по родните качествени улици. Няма смисъл даже само да се започва темата за ефекта на разбития път върху автомобил с рисково поведение на пътя. Местните власти винаги намират универсалното извинение – липса на пари. Освен това, контролните пътни органи са доста слабо ефективни и твърде дълбоко корумпирани, което прави невъзможно „възпитаването” на нарушителите. Ние, пешеходците, изглеждаме най-онеправдани в тази ситуация, но реално сме също толкова виновни. У нас липсва още на подсъзнателно ниво подчинението към наложения ред и в резултат на това когато човек бърза за някъде, той пресича безугледно. Няма как и да бъде иначе след като една от най-честите гледки около спирките е пенсионер, правещ слалом между колите заедно с внучето си в преследване на заветния автобус. Няма как един човек да възприеме положителния пример, когато той никога не му е бил известен. Затова и често се случва нечий живот да бъде съсипан заради лоша видимост и някой, който никога не е знаел как се пресича правилно. И все пак, какво може да се направи? Ключът към подобряването на картината по пътищата е в едно (уж)просто нещо – дисциплината. Ако на всеки един човек през цялото време по всички възможни начини му се обяснява какво може да прави и какво – не, рано или късно в него ще се изгради модел на съзнанието, блокиращ желанието за поемане на излишен риск. Тук не говоря само за жестоки глоби за всяко нарушение на пешеходец или водач на МПС; информираността е със също толкова голямо значение. Ясно е, че желанието за заобикаляне на правилата значително ще намалее когато стане ясно на всеки човек до какво е твърде вероятно да доведе то. Явор Николов |
||
 |
||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||
Фондация "Пешеходци"© 2007. Всички права запазени.
|
|||
