 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|||
 |
 |
 |
 |
|
 |
||||
 |
 |
|
Пешеходство, просперитет.....
Сутрин... Време е за работа; време е за поредния похарчен в нерви и задръствания час. Случвало ли ви се е да мислите така. Предполагам. Винаги обаче размисълът бива прекратен от дълбоко закодираното в модерния човек „така трябва”. И... толкова. Време е за работа... Какво толкова? Един час, живее се. Днешното общество все едно си има много причини да е изнервено и транспортът е само една от тях. Отделно от това, какво би могло да се промени? Хората сигурно могат да ходят пеша до работа, но това би довело до закъснения, загуби... Стоп! Достигаме до тази толкова значима за всеки работодател дума – „загуби”. Доста измамно звучи, особено за град като София, че е по-ефективно неголемите разстояния да се вземат с кола. Всички знаем какво представлява районът около Орлов мост през поне половината ден, а подобни места далеч не са малко. Задръстванията водят често до по-големи закъснения, отколкото ходенето пеша; освен това водят до сериозен разход на гориво. Ако обърнем гореспоменатото на езика на цифрите достигаме до извода, че използването на автомобил при ситуации, неналагащи неговата употреба(напр. къси за разстояния в центъра) води до сериозни загуби. В подкрепа на това твърдение се явяват изследванията в други европейски градове, показващи, че задръстванията водят до загуби от милиарди евро. Финансовите загуби са нещо твърде неприятно за една фирма, но пренасищането на градовете с коли може да доведе и до значително по-трудно поправими щети. За голямо съжаление, през последните месеци ставаме свидетели на редица твърде тежки пътни инциденти, породени от шофьорски грешки. У нас твърде лесно се взима книжка и много напълно безотговорни хора сядат зад волана. В джунглата, която представляват улиците на големия град среща с подобен пиян, некадърен или просто безразсъден шофьор е далеч не толкова невъзможна, колкото може би изглежда на пръв поглед. Това води до извода, че когато не е задължително да ползваме колата си е по-добре да се движим пеша, намалявайки риска както за себе си, така и за околните. Не бива да забравяме и друго – трафикът е разрушителен във всеки смисъл на думата. Неправилното паркиране унищожава тротоарите и зелените площи, а изгорелите газове имат изключително лошо въздействие върху фасадите на сградите и замърсяват околната среда. Не мога да кажа, че грижата за заобикалящия ни свят е национална черта на българина, но изгорелите газове са глобален проблем и сме длъжни да направим нещо. Намаляването на броя на излишните автомобили в рамките на трафика е ценна мярка в борбата за спасяване на природата и градската инфраструктура. А какво дава ходенето пеш на отделния човек? Вече е ясно полезното му действие за света около него, ясно е и че му дава по-голяма сигурност. Ходенето дава възможност на човека да мисли, да насочи вниманието си към определен проблем. В контраст с това, водачът на МПС е принуден да се концентрира върху трафика, в противен случай той се превръща в опасност за околните. Може да прозвучи учебникарски, но точно възможността за ефективно мислене дава идеи и начини за тяхната реализация. Това превръща пешеходеца в по-ефективна социална единица. Истината се крие в това, че ходейки пеша ние сме по-спокойни, по-полезни на околната среда и на обществото си. Дали ще осъзнаем това или ще останем роби на закостенелите порядки зависи само и единствено от нас.
Явор Николов |
||
 |
||
Към момента няма коментари към тази тема! |
|
|||
Фондация "Пешеходци"© 2007. Всички права запазени.
|
|||
