Хаос ли е движението по пътищата на България и има ли правилен изход?
Все повече се убеждавам, че българинът се зомбира след като седне зад волана на превозно средство. Качил се веднъж във возилото си, заобиколен от различен по вид и качество интериор, той заживява във виртуален свят, затворен в ламаринената си черупка. Шофиращият се превръща в обитател на истинската джунгла, в която е превърнато движението по пътищата на България. Шофьорът вече не e човек,а хищник сред себеподобни. Отличителни са мощността, лъскавината, модела и тунинга на „звяра”. Започва едно безсмислено надпреварване със другите (все пак всеки пътува за своето си място нали, финалът на всеки е различен). Най-трагичното в този хаос е, че тези зомбирани хора не се усещат като такива, не възприемат и останалите участници в движението като хора, а като врагове. Тук важи правото на по-мощния, по-бързия, по-лъскавия по-…може би по-отдалечния от здравия разум. Няма общи цивилизационни норми, които да се спазват на асфалта, освен тези на джунглата.
Заедно с автомобилите, участници в този хаос на движение са и пешеходци, които се промушват покрай паркирани или движещи се коли навсякъде по пътя. Да, пешеходци, дори колкото и да се изненадате, законодателят е записал, че пешеходецът също е участник в движението по пътищата като е предвидил да има разделение на местата за движение за него и за МПС. Единствените места, където би трябвало да се пресичат пътищата на пешеходците и автомобилите, са пешеходните пътеки.
Значи има закон, има наредби, има институции, които да следят да се спазват тези правила. Всичко би трябвало да е О.К.
Да, ама не, както казва един известен журналист. Да, в България има закон за движение по пътищата, има КАТ и всякакви други органи, целящи спазването му, но все пак има пълен хаос в движението по пътищата. Правилата не се спазват и така всеки прави каквото си иска по улиците и магистралите. Това напълно съвпада с определението за хаос, нали?
Ще спомена само няколко потвърждаващи типични в своята масовост нарушения:
Непрекъснатото движение на МПС по улици затворени за движение със знаци и за двете посоки, незачитане на светофари, предимство на други участници в движението, каране в платното за насрещно движение и засичане на правилно движещите се насреща автомобили, паркиране и спиране безразборно върху тротоари, пешеходни пътеки, спирки на градския транспорт, градинки и паркове. шофиране след употреба на алкохол или без да е правоспособен водачът и т.н. и т.н.
Ако това са единични случаи би могло да се възприеме донякъде нормално, защото се предполага, че контролните органи ще санкционират нарушителите (както май е по „белия свят”), но в случая става дума за огромен проблем. При такова явление никакъв контрол не може да се осъществява само със санкции(още повече, че самите санкциониращи органи са също масови нарушители на правилата).
Ясно е, че проблемът е в манталитета на обществото ни. Трябва всички да работим за промяна, колкото и бавен и труден да е този процес. На скептиците ще препоръчам да си спомнят, че същото това население преди двайсетина години спазваше много повече не само правилата за движение. Вярно е, че тогава тоталитарната система всяваше по-голям респект, но имаме примера на най-демократичните страни, където законите се спазват най-точно поради съобразеността им с изискванията на цялото общество.
Вече е назрял моментът всеки шофьор да осъзнае, сам или с нечия помощ, че не е един рицар, брониран с лъскава ламарина, а човек, както и останалите участници в движението. Не е хищник сред себеподобни в една джунгла, стремящ се да унищожи по-слабите, а човек качил се на автомобил за да се придвижи по-бързо и удобно до определено място, спазвайки определени общи норми.
Аз изказвам тези мои мисли с цел да опитам да помогна, обръщайки внимание върху най-слабия в процеса на движение по пътищата.
Забележете, най-важното е, че по пътя има и хора, които се движат ПЕША. Те не са бронирани с ламарини, не са толкова мощни и бързи. Някои даже са трудно подвижни поради напреднала възраст или инвалидност; други или майки с детски колички, или просто деца.
По дяволите! Всеки един от нас е пешеходец в един или друг момент; всеки има близки, роднини или деца, които също са пешеходци всеки един божи ден.
Какво прави състезаващият се със сянката си водач на МПС?
Дава газ когато види човек на пешеходна пътека, движи се по места забранени за автомобили, спира или паркира на пешеходни пътеки, спирки на градския транспорт и по единственото място, определено за движение на пешеходеца - ТРОТОАРА.
А къде да се движи един човек след като и двата тротоара на улицата са заети с паркирани автомобили; след като има паркирани автомобили на пешеходни пътеки, на спирки на масовия транспорт, по алеи на паркове, в училищни дворове и къде ли не?
За промяната ще работи активно и нашата „Фондация ПЕШЕХОДЦИ”, в чиито цели тази е първата по важност.
Сигурен съм , че има много начини да си помогнем и с удоволствие ще популяризираме всяка ваша идея изказана свободно във форума или блога.
Благодаря ви предварително за активността!
|
|
