Тук може да видите интервюто на Председателя Йордан Филипов пред вестник НОВИНАР

Председателят на фондация „Пешеходци" Йордан Филипов:

 

През последните години се наблюдава спад на инцидентите с пешеходци

 

Не бива автомобилите да паркират върху тротоарите, смята експертът

 

Йордан Филипов е роден на 25 февруари 1954 г. в София. През 1981 г. завършва Техническия университет в София със специалност Инженер механични уредостроене. През 1991 г. завършва своята следдипломна квалификация във Висшата школа по мениджмънт, трансфер и внедряване на Техническия университет. От 2007 г. е председател на фондация „Пешеходци". Шофьор е от 1972 г., заклет пешеходец в града.

 

 - Г-н Филипов, българският пешеходец има ли българският пешеходец културата да пресича правилно?

 

 - Българският пешеходец е като всеки един друг човек. Има хора, които са внимателни и такива, които не са. Аз не деля пешеходците по никакъв начин от останалите, тъй като всички ние сме участници в движението. В даден момент се явяваме пешеходци, а в друг момент водачи. Така че ако имаме културата в качеството си на шофьори, имаме такава и когато сме пешеходци. Все пак, ако говорим за разлика, има такава при малките деца и възрастните. Също така има разлика между хората от големите градове и тези от малките населени места, тъй като хората в градската среда са свикнали да са по-внимателни и спазват определени правила. Децата още от малки се обучават в училище и с тях се занимават организации, Министерство на образованието и общините, така че те спазват определена дисциплина.

 

 - Колко пешеходци загиват годишно по българските пътища?

 

 - Относително делът на загиналите пешеходци, в България е сред най-високите в Европейския съюз. Последната статистика все още не е излязла, но през 2010 г. по пътищата на страната при ПТП са загинали 174, а тежко наранени са 2030 пешеходци. но се наблюдава общо намаление на смъртните случаи. Като част от причините са технически, други психологически - високата конфликтност на пътната инфраструктура в населените места, слабото разделение на транспортните от пешеходните потоци са в първата група, а „народопсихолигия" - ниската транспортна култура и дисциплина на пешеходците и водачите на МПС и т.н.

Тук обаче бих искал да вметна нещо друго. Има доста случаи на пострадали хора при движението им по тротоарите, а не след инцидент с превозно средство. Става дума за хора паднали в шахти или такива, които са се спънали в отрязани колчета или някакви други препятствия, изпотрошени тротоарни плочи и т. н. Лично познавам двама души, които починаха, след спъване в металното колче, останало след премахването на изгнил знак. В статистиката тези хора не се водят като жертви на пътищата или пострадали от шофьори и въпреки това виждате, че има и такива случаи.

 

 - Самите шофьори спазват ли правата на пешеходците?

 

 - Това отново зависи от самия човек. Има такива, които са отговорни и спазват правилата, но има и такива, които не го правят. Смятам, че напоследък се забелязва подобряване на ситуацията, но въпреки това трябва да продължим да вървим в тази посока.

 

 - Улиците и тротоарите у нас пригодени ли са за безопасността на пешеходците?

 

 - По принцип да, но има и много глупости и недомислици в законите и спазването им. Защото в чл. 94 (3) от Закона за движение по пътищата например се казва, че при определени условия автомобилите могат да спират върху тротоара, а се знае, че той е само за пешеходците. В правилника са дадени едни разстояния, а в закона са посочени други. Например в закона е записано „два метра", а в правилника - „метър и половина". От друга страна тротоарът е част от пътя, ограничаваща платното за движение, което е предназначено само за пешеходците. Би трябвало след като чрез преграда или по някакъв друг начин е обозначено, че е паркинг или нещо друго, това пространство вече да не се смята за тротоар. На някои места тротоарите в миналото са направени широки и сега поради липса на място за паркиране се стесняват, но за преминаването на пешеходци са останали по-малко от два метра дори под един метър. Кажете ми в такива случаи как би могъл да премине човек с инвалидна количка или жена с детска количка, а ако трябва да се разминат?... Просто в закона има записани едни глупости, а и по този въпрос не се мисли и разсъждава изобщо. Колкото една страна е по-слабо развита, там пътищата и тротоарите са в по-окаяно състояние. Такава например е ситуацията в Африка, където в много от големите градове изобщо липсват тротоари. И обратното, колкото по развита е една страна, толкова всичко в нея е по-подредено. Там и самото отношение към пешеходеца е напълно различно и това си личи. Такава среда води до приток на инвестиции и хора създаващи брутен продукт. Трябва да изберем в кой кръг искаме да влезем, дали в добрата приказка или в другата с лош край, където се търпят огромни загуби от пътните произшествия и липсата на интерес у инвеститорите заради

неприветливата и опасна градска средата.

 

 - Законодателството защитава ли адекватно правата на българските пешеходци?

 

 - Както ви казах, има много пропуски в закона. Не е добре автомобили да паркират върху тротоара и изобщо да се движат върху него. След като в закона пише, че по тротоарите могат да се движат автомобили, значи законодателството не е добро. Аз от 2007 година пиша писма и предложения до законодателя по този въпрос, но не срещам разбиране на този етап, а смятам това за много важно дори създаващо лош манталитет. Да не говорим и за „наказанията" за водачи убили пешеходци. Нека да ви дам пример. Около Интерпред са изградени подземен гараж, отстрани пък се намира огромен паркинг, отделно един паркинг, който бе отдаден на концесия заради метрото. Обаче минете покрай мястото и вижте след като има хиляди места за паркиране вътре и отвън дали това се прави. Понеже на шофьорите им се свиди да дадат един лев, те паркират по тротоарите и буквално не може да се минава оттам. Нужно е да се създаде система тези водачи да бъдат санкционирани по някакъв начин. Така хем тротоарите ще се освободят от колите, хем няма мястото там да прилича като някоя страна от Третия свят. На всичкото отгоре точно отсреща се намира и КАТ. Но оттам казват, че не могат да се занимават с всички нарушители.

 

 - Кои пешеходци най-често стават жертва на произшествия?

 

 - Най вече невнимателните, но предимно възрастните хора, тъй като те са доста неориентирани. Повече от 50% от жертвите на пътя са хора на възраст над 65 години. Малките деца се движат с родителите си, а останалите горе-долу се пазят, тъй като на тях постоянно им се втълпява да бъдат внимателни. Възрастните хора обаче най-често стават жертва на инциденти, тъй като поради възрастта си са станали разсеяни и невнимателни като малки децата. Освен това те са и с много намалени физически сили, което ги прави много бавни и уязвими. Затова водачите трябва да са наясно, че и такива хора са участници в движението и трябва да са по-внимателни, когато забележат възрастен човек на улицата.

 

 - Кога най-често стават инцидентите с пешеходци?

 

- Голяма част от инцидентите с пешеходци настъпват в тъмната част от денонощието и през зимата. Повечето от инцидентите са в зоните на пешеходните пътеки и спирките на обществения превоз. Голямо значение има и как е облечен самият пешеходец и къде се движи. Когато е облечен с тъмни дрехи и няма светлоотразители, дори шофьорът да внимава и да кара с ниска скорост, той просто не вижда вървящия човек. Виждате, че сега има места, където не може да се разбере има ли тротоар или не. Налага се на хората да вървят по платното за движение и това води до инциденти, такъв беше и наскоро инцидентът довел до смъртта на  момичето в Студентския град.

 

 - Към кого могат да се обърнат за обезщетение, пешеходците, които са пострадали при произшествие?

 

 - Зависи дали имат застраховка или не. Имахме идея да оказваме помощ на пострадалите при инциденти, но това изисква ресурси и на този етап нямаме нужните средства.

 

 - Какви инициативи реализира вашата фондация?

 

 - Всяка година провеждаме инициативата „До училище пеша", която е особено популярна. В края на миналата година завършихме инициативата за 2011 г. и наградихме участниците. В края на този месец и началото на следващия ще стартираме инициативата за тази година. Отново ще се проведат четири конкурса. Участват ученици от професионалните гимназии от цялата страна, в които има учебно-тренировъчни фирми. Те разпространяват листовки и ходят по училищата да обучават малките деца, които преди това са преминали обучение при нашите експерти. По този начин децата стават по-отговорни и ние се опитваме да направим точно това - да сменим манталитета им, за да станат те по-отговорни и като пешеходци, и като бъдещи водачи.